Стражица винаги ще помни неделният следобед на 7 декември 1986 г. Тогава в 16 часа и 17 минути, градчето е разлюляно от силно земетресение. 5,7 по Рихтер събаря 15 000 сгради и преобръща живота на 2550 семейства от общината. Загиват трима, 80 са ранени, а 80% от жилищата остават необитаеми. Хиляди семейства са принудени да живеят във фургони с години.

Това е най-силното земетресение в България след катастрофалната двойка земетресения през април 1928 година – чирпанското земетресение на 14 април 1928 г. и пловдивско-поповишкото на 18 април 1928 г. Епицентърът е в района на град Стражица, около Асеново, на 7 километра разстояние, магнитудът  5, 7, дълбочината на източника – на 13 километра под земната повърхност.

Фактически земетръсната активизация в района на Стражица (Горнооряховска сеизмична зона) започва на 21 февруари 1986 г. със земетресение с магнитуд 5, 1 и интензивност в Асеново, Мирово, Бреговица, Кавлак и Стражица от седма степен по 12-степенната скала за въздействията. След този утринен трус, нанесъл щети (напуквания в стени около отвори и пукнатини между комини и покриви), активизацията продължава. Намаляването на броя на трусовете се сменя от роеве слабо усещани сътресения до 23 ноември. На 23 ноември се разразява един кратковременен рой от твърде слаби земетресения (11 – 12 труса с магнитуд около 2 до 2, 5), усещани от станалите чувствителни жители на епицентралната област (т.е. Стражишки район). Това е роят, предтеча на земетресението на 7 декември в 16 часа и 17 минути. Епицентърът е отново в Асеново. Няколкото селища в близост, включително и град Стражица, попадат в област на въздействие с интензитет до 8-а степен по 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник.

Късмет е, че земетресението е в неделя, че е нямало деца на училище и хората не са били на работа. Чакахме да започне филма „Капитан Петко Войвода“ по първа програма, споделят местни жители със сълзи очи,   спомнящи си за преживяния ужас в онзи неделен декемврийски ден.

След бедствието държавата осигурява почти 1 милиард лв –  колосална за времето си сума, която трябва да послужи за възстановяването на разрушенията. Хората в цяла България събират 7 млн. лв за пострадалите стражанци. Всеки дарява, каквото може.  Знатните строители Игнат Раденков и Дамян Илиев пристигат в градчето с по една мистрия, доброволно да подпомогнат възстановяването на селището. Лично Тодор Живков няколко пъти посещава бедстващото население и живо се интересува как вървят възстановителните процеси.

За възстановяването на сградния фонд са построени две мощни производствени бази. Първоначално са осигурени 2000 фургона.  Изградени са и 703 временни къщички, за които тогава са похарчени 20 млн. лв.  Впоследствие обаче  Политбюро на ЦК на БКП отчита, че такова строителство е грешка, тъй като е временно, и практически бараките трудно издържат на зимите. Но парите са вече похарчени. Изградени и ремонтирани са 5564 къщи и общински жилища, но и не малко остават незавършени на различен етап на строителство.

Дано никога повече този ужас не се повтаря!