Спортното министерство връчи посмъртно „Венец на победителя” на железния защитник

Хиляди българи изпратиха вчера Трифон Иванов в последния му земен път. Мъже и жени, млади и стари плакаха край ковчега на екскапитана на националния отбор по футбол в ДКС „В. Левски”, палиха свещички и поднасяха съболезнования на близките му. Стекоха се хора от цяла България, венци и съболезнователни адреси изпратиха държавни институции, учреждения, футболни клубове…

Бившите съотборници на железния защитник от Пеневата чета, „Етър” и ЦСКА започнаха да се събират в заведението на Георги Василев – „Шампиони 91”, още в сутрешните часове, където ги посрещнаха Бончо Генчев, Калоян Чакъров и Сашо Христов. Последователно дойдоха завърналите се Миро Байчев от Австрия, Краси Балъков от Германия, Цанко Цветанов от Анталия, Сашо Димов, Златко Янков, Наско Сираков…

Други от бронзовите медалисти от САЩ – 94 пък пристигнаха директно в Двореца на културата и спорта „В. Левски”. Сред тях бяха президентът на БФС Боби Михайлов, Христо Стоичков, Илиян Киряков, Сашо Ангелов, Илиян Илиев, бившите му треньори Васил Матев, Георги Василев, Димитър Пенев, Христо Бонев и някогашният шеф на футбола у нас Валентин Михов.

Траурната церемония започна с химните на България и Велико Търново, след което кметът Даниел Панов държа трогателно слово.

„С ужас разбрах, че Трифон си е отишъл от нас. Душата ми отказва да приеме този факт… Отказвам да говоря за него в минало време, в нашите сърца той ще живее винаги. Думите, които го описват, са: достоен и почтен българин и горд болярин. Трифон е емблема на Велико Търново. Говори малко, но казва тежки истини. Но не каза нито една лоша дума за никого. От днес той ще играе своя фантастичен футбол в небесния отбор на световните легенди. В. Търново загуби един от своите символи, България загуби свой достоен син, светът загуби една от легендите на футбола“, заяви Даниел Панов, който не криеше мъката си. Кметът съобщи, че в чест на железния защитник ще бъде учредена ежегодна награда за млад перспективен футболист, както и международен детски турнир на името на Трифон Иванов.

Бяха прочетени съболезнователни адреси от премиера Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев, а от името на спортния министър Красен Кралев неговият съветник Гошо Гинчев връчи почетния знак „Венец на победителя“ – най-високото отличие на спортното министерство. Получи го майката на Трифон Иванов – баба Маринка, която не спираше да плаче. В този момент една от дъщерите му извика: „Няма ли едни последни аплодисменти за татко?” и цялатапрепълнена зала започна да аплодира отишлия си преждевременно Трифон Иванов.

Също през сълзи от името на четвъртите в света говори Бончо Генчев.

„Скъпи Туци, ти ни даде силата и вярата да излезем и побеждаваме всеки, който ни се изпречи. Все още не сме намерили таланти, които да приличат на теб, дано намерим някой ден такъв българин“, заяви Бончо Генчев.

Първи пред ковчега се поклони кметът Даниел Панов със семейството си, цветя поднесе Боби Михайлов. След него бе Пената, последван от Христо Стоичков. Камата се разрида над ковчега и близо минута не можеше да си вземе последно сбогом със своя приятел и бивш съотборник. За първи път присъстващите видяха Стоичков да ридае безутешно като дете и да целува през сълзи

некролога на Трифон. Последователно минаха Йордан Лечков, Наско Сираков, Цанко Цветанов, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Илиян Киряков и останалите от САЩ – 94…

Преди да излязат от залата, момчетата от Пеневата чета паднаха на колене пред ковчега на своя приятел и съотборник.

Опелото на Трифон Иванов в църквата на Преображенския манастир и погребението в гроба на баща му във великотърновските гробища по желание на близките бяха в тесен семеен кръг…

 Георги Василев: „За него бяха важни върховете, а не живуркането”

„Трифон израсна пред мен, пред очите ми, играеше в нашата детско-юношеска школа. Така както него, и другите ги следях и добре ги познавах, за да ги привлека в първия отбор. Тренировките, поведението, начинът, по който се държаха, какви амбиции влагаха от деца Трифон, Краси и това поколение, че за тях върховете са важни във футбола, а не просто живуркането. Той беше изключително приятен за работа човек, весел, винаги търсещ някаква ситуация, в която да създаде добро настроение, да влезе във взаимоотношения с колегите си, а и с треньорите. Човек, който държи нещата, независимо на кой пост е, не му беше чужда и играта в атака, да бележи голове. Имаше изключително качествен шпагат, играта му с глава беше много силна. И аз също съм му ял попарата в шампионската година на „Етър“, тогава загубихме три мача, единият от които срещу ЦСКА, той играеше тогава в ЦСКА и той ни вкара гола. При него нямаше компромис. Като излезеше на терена, за него доброжелателни отношения с противника нямаше. Той воюваше като истински войник. Умееше и знаеше какво да покаже на хората и как, даже с цената на риск, с което много пъти ми е изправял косата. Мисля, че си отиде от този свят доволен, свършил си своята работа и като професионалист, и като човек преди всичко. Той беше голям човек, комбинираше тези качества – професионални с човешки достойнства“, каза Георги Василев. Генералът с усмивка си припомни сватбата на Трифон Иванов в ресторанта до стадион „Ивайло“.

„За нещастие, на този ден имаше земетресение. Настана паника, всичко изскочи от ресторанта, разбягахме се. Излизам и аз, естествено, гледам го той се връща и вика: „Тренер, сега какво ще кажеш за моята бързина, кой е най-бърз? Първи беше изскочил като снаряд“.”

 Краси Балъков: „Дай боже горе в небесата да играе футбол със звездите”

„Жал ми е, че Трифон си отиде толкова рано. Ние нищо не можем да върнем, за съжаление, и единственото, което можем да направим, е да го изпратим с почит. Дай боже горе в небесата да играе футбол със звездите, които са си отишли преди него.

Трифон имаше своите качества и характер. Неговият хумор, който постоянно пускаше между нас, създаваше невероятна атмосфера и може да му завижда всеки един човек. Беше човек, който винаги може да изненада с креативния си хумор.

Когато ми се ядосваше, пак се майтапеше, той беше така. Жалко, жалко, че го няма между нас.

В кариерата си той е постигнал много, много. Но човек си отива на 50 години, мисля, че си отиде много рано и можеше да постигне още много за футбола.“

 Цанко Цветанов: „Беше ми като по-голям брат”

„Трифон Иванов беше като мой по-голям брат. Отиде си един добър човек, весел човек, винаги готов да помогне на всеки. За съжаление, загубих един истински приятел, за него, да се посочи един жест, би било изключително малко. Аз още не мога да осъзная и не мога да го приема, че го няма.

За последно бяхме заедно на 29 декември, преди да замина за лагер. Бяхме заедно и си говорихме и го поканих да дойде на гости в Астана. Те дотогава може и да ви изгонят“, бяха последните му думи. Запазена марка на Трифон Иванов.“

 Димитър Пенев: „Никога не се предаде”

„Най-железният мъж в отбора ни. Никога не се предаде. Отне ни го природата и съдбата.

Виждате сега на кое място сме в ранглистата. А помните къде бяхме с него.

Какво да ви кажа? Трябват такива мъже във футбола ни.“

 Източник: http://www.borbabg.com/2016/02/18/%D1%81%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B8/