Тя е полезна, когато е с мярка – прекалим ли с нея – действа като отрова
Погледната от медицинска гледна точка ревността е една от най-сложните човешки емоции. Нейната сила и функциите й зависят от характера на човека и от отношенията, установени между съпрузите/партньорите.
Ревността е едно от най-разяждащите чувства, което може да ни сполети. Не по-малко страшно е да сме „жертва“ на ревността на любимия. И като повечето неща в живота ревността е полезна, когато е с мярка. Прекалим ли с нея, започва да действа като отрова.
Гледайки отстрани ревностни прояви на влюбен човек, лесно и бързо може да заключим колко грозно и дори понякога неадекватно е поведението на ревнивеца. Всеки от нас обаче е застрашен да попадне в подобна ситуация и дори самият той да е виновникът за ревностните прояви – на своите или на любимия. Ревността настъпва, когато сме заслепени от силни чувства – любов или изразено собственическо отношение. Ревността винаги е нелогична в очите на страничните хора. Просто, защото тези емоции в момента са им непонятни.
Малко са чувствата в живота ни, които имат точно определена доза. Нито по-малко, нито повече. Иначе несъмнено следват конфликти. Ревността е такова чувство. Всяка двойка трябва да има точно определена доза ревност в съвместния си живот, за да съжителства щастливо. И още по-важно е тази доза да е по равно за двамата партньори, защото иначе следват задълбочаващи се проблеми. Ако ревнива жена е във връзка с мъж, който няма и минимални прояви на ревност към нея, то тези двама души биха имали непрестанни конфликти. Той ще се чувства потискан и задушаван, а тя – недооценена и по-малко обичана.
Точната доза ревност е като мост между двамата партньори. Те имат свои неписани правила, с които се съобразяват и знаят какво би наранило другия и какво – не. И това няма нищо общо с общоприетите норми. За една двойка срещата с бившия може да е истинско престъпление. За друга това да е нещо напълно нормално и част от всекидневието. За хора, водещи връзка от разстояние, верността е ключов фактор. При едни тя е най-задължителният елемент, за други сексуалните изживявания с друг не са нищо болезнено.
Апропо!
Важното е от самото начало на връзката тези „норми“ да бъдат изяснени и всеки от двамата да се съобразява с желанията на половинката си. Колкото и нищо да не значи за вас срещата с бившия ви съпруг или приятел, ако това наранява настоящия ви партньор и не е наложително, защо да го правите?
Ревнивците се страхуват, че ще бъдат изоставени
Притеснително е, когато единият партньор започне да става жертва на болестната ревност на другия. Това е проблем, с който се сблъскват много двойки и често става причина за раздяла. Маниакалната ревност, типична еднакво за мъже и за жени, е сериозен проблем, който се преодолява трудно. Тя е съпътствана от скандали, сълзи, конфликти, недоверие, болка, отчуждение, лъжи и често приключва с реална изневяра. Ревнуваният страда, че е непрестанно преследван, не му е гласувано доверие, няма собствен живот. Ревнуващият се разкъсва от съмнения, недоверие и омраза към самия себе си. Психолозите са категорични, че болезнената ревност е характерна за несигурни в себе си и връзката си хора, които се страхуват, че ще бъдат изоставени и не заслужават партньора си. Те не се съмняват толкова в любимия, колкото се страхуват да не им бъде отнето щастието и любовта. Много често силните ревнивци са тези, които са склонни да изневерят или вече са го правили. Трудно и излишно е да се даде профил на типичния ревнивец. Просто, защото хората, които ревнуват болезнено и маниакално, не са еднакви. Някои достигат до тази крайност, защото имат силно собственическо чувство. Други са комплексирани да не останат сами и нямат увереност, че могат да задържат любимия, ако не го следят.
Трети са били наранявани и лъгани продължително и нямат никакво доверие на човека до себе си.
Четвърти са убедени, че са срещнали съвършената любов и ревността е проява на страха да не загубят най-ценното в живота си… Вариантите са много. Сигурното обаче е, че болезнената ревност е разяждащо чувство, което, ако не бъде овладяно, може да провали и най-прекрасната връзка, може да докара единия от партньорите до здравословни проблеми.
Всъщност!
Светът не е само за двама и ако някой бъде насила затворен в такъв свят, той спира да оценява любимия и се опитва да избяга. До известна степен ревността укрепва брака, носи живот в една романтична връзка между мъжа и жената, изостря любовните преживявания. Но ако се съди по писмото на нашата читателка, ревността на съпруга й вече е придобила болезнена форма. Въпреки че засега се проявява само с думи, този процес може да бъде много опасен.
От поведението на този мъж страдат всички членове на семейството, а при един по-неблагоприятен сценарий, той може да загуби контрол над себе си и дори да се прибегне до физическо насилие. Обикновено ревнивият човек не е наясно със сериозността на състоянието си и затова не бърза да потърси помощ от специалист. Съветът, който можем да дадем на нашата читателка, е да се консултира с психиатър, за да научи как да промени ситуацията.
Милена ВАСИЛЕВА
